Във всеобхватната картина на депресията се наблюдава широка симптоматика като отчаяние, гняв, тъжно и потиснато настроение, загуба на апетит, повишен или занижен апетит, висока степен на самокритичност и ниска самооценка, безсъние, прекъсване на съня, тревожност и раздразнителност, липса на енергия и апатия, вялост и други. Засегната е силата на паметта и концентрацията. Смята се, че депресивния човек не вижда смисъл и страда за собственото си неблагополучие. Ако тези мисли и симптоми са с нисък интензитет, то тогава не възпрепятстват всекидневните задачи и се наблюдава така наречения дистимен фон на депресия. Тогава често се свързват с умора или средно телесно неразположение. За тежките форми обаче не е така добро положението. За голяма част от тези депресии е характерно завишено производство на кортизол и това е основната връзка между стреса и депресията. А като прибавим и натрупването към тях на тревожни разстройства,алкохолизъм, зависимости от лекарства, обсесивно-компулсивни разстройства, биполярни разстройства и други, състоянието не депресирания се променя значително в негативен план. Нуждата от адекватна психотерапя става видима, както за пациента, така и за близките му.

                Депресията бива няколко вида два вида – клинична и реактивна.  Клиничната не е предизвикана от травматични събития, които биха могли да я провокират. Появява  се неочаквано с остри и ярки симптоми на фона на пълно благополучие с голям принос на генетичната предопределеност. Трудно податливи на медикаментозно лечение и активен терапевтичен процес. За разлика от нея реактивната депресия се появява на фона на травмиращо събитие. А такива събития биха могли да бъдат много – от смърт на близък, развод, сватба, неизлечима болест, загуба на работа и др.

                За съжаление доста голяма част от хората в леко депресивно състояние не търсят помощ, заради социалните предубеждения и клеймото на лудостта, което смятат, че би могло да им се лепне. Но пренебрегвайки проблема, той би могъл да доведе до хронифициране и задълбочаване на състоянието. На този етап процесът на психотерапия е много успешен тъй като се работи активно върху промяната на негативните нагласи, травмиращите спомени, страховете и наслояваните убеждения. Така ефективно се възвръща усещането за радост и навлиза нова качествена енергия в живота на клиента.

                При задълбочаване на състоянието е наложителен консулт с психиатър, който да назначи медикаментозно лечение, което да върви паралелно с терапията.

                Депресията е „бичът“ на съвременното забързано общество и навременното и диагностициране и терапевтиране  осигуряват пълноценен живот на засегнатия човек.